План за действие за опазване на калописиевия и месночервения дланокоренници за периода 2022-2031 г. в България

Видът е балкански ендемит. Разпространен е на територията на Гърция и България. В България популациите му са с локално разпространение. Среща в Стара планина, Средна гора, Родопи и Тунджанска хълмиста равнина.

Видът е широко разпространен в Европа и Азия: от Ирландия и Португалия до Сибир и Китай. В България се среща в Западна Стара планина, Софийски район, Витошки район, Пирин, Рила, Средна гора и Западни Родопи.

Калописиевият дланокоренник се среща в силно преовлажнени, мочурливи ливади и приизворни мочурища в низинния и нископланинския пояс. Видът е светлолюбив и се среща на места с алкална до неутрална почва.

Месесточервеният дланoкоренник се среща по влажни до мочурливи ливади. Почвата може да е алкална, също така и кисела. По индикаторите на Ellenberg, видът е взискателен към светлина (индикатор за светлина: 8/10), хигрофилен (индикатор за влага: 8/10) и се среща главно в места, бедни на хранителни вещества (индикатор за хранителни вещества: 2/10).

Основният сезон на цъфтеж е през май-юли. Размножава се със семена и се опрашва се от насекоми. Семената на вида са дребни, с недоразвит зародиш и имат способност за прелитане на значителни разстояния. Наблюдава се вегетативно развитие, като при ежегодното възобновяване от една грудка се развиват две нови (дъщерни) грудки.

Основният сезон на цъфтеж е от края на май до края на юни, а плодовете му узряват в края на август. Опрашителите на месесточервения дланoкоренник са медоносните пчели и земните пчели. Поради изключително малките му семена, вятърът е доминиращ в разпръскването на семена. Видът също така може да се размножава вегетативно, като създава дъщерни грудки.

Основна заплаха за вида е промяната на неговите местообитания, което води до ограничаване на разпространението на вида. Промяна на хидрологичния режим (засушаване на ливадите), коситба, която води до нарушаване на размножаването, паша на домашни животни и други фактори влошават състоянието на популациите на калописиевия дланокоренник.

Основни заплахи за вида са промяната в режима на земеползване и хидрологичният режим на находищата (засушаване на ливади). Използването на пестициди и торове, разораването на ливадите, превръщането им в интензивни пасища променят условията на средата, нарушавайки естествените местообитания на месесточервения дланокоренник.