Снимка: Росен Василев
Видовете от род Dactylorhiza имат важна роля за местообитанията, в които се срещат. Техният жизнен цикъл е преплетен неразривно с други организми, като формира по този начин множество връзки между отделни елементи на хабитата. За развитието на тези растенията от голямо значение са симбиотичните им отношения с микоризни гъби. Семената се развиват благодарение на осигуряваните от гъбите биогенни вещества. Видовете от рода не образуват нектар, но се опрашват от специфични видове насекоми, които биват привличани от аромата на храна, отделян от цветовете на растението.
Видовете дланокоренници, въпреки различните си разпространение и консервационен статус, имат еднакво важно значение за природозащитата: те са индикатори за здрави и оптимално функциониращи екосистеми.
Царство | Plantae |
---|---|
Отдел | Spermatophyta |
Клас | Monocotyledonae |
Семейство | Orchidaceae |
Род | Dactylorhiza |
Калописиевият дланокоренник е многогодишно тревисто растение с розови до светлолилави цветове, двуполови. Съцветието е цилиндрично и гъсто, листата им – едноцветни, зелени с ланцетна форма, а стъблото е кухо. Устната е неясно триделна, плоска, изпъстрена с дребни точици. Шпората е тясноконична. Плодът e кутийка.
Стъбло
Листа
Съцветие
Шпора
Царство | Plantae |
---|---|
Отдел | Spermatophyta |
Клас | Monocotyledonae |
Семейство | Orchidaceae |
Род | Dactylorhiza |
Месесточервеният дланокоренник е многогодишно тревисто растение, геофит с две грудки, с дребни месесто-розови цветове. Съцветието е по-късно цилиндрично, с повече цветове, листата им са зелени без напетняване, с ланцетна форма, а стъблото е кухо. Устната е почти ромбична, слабо 3-делна, огъната, напетнена с чертички и точици. Шпората е конична. Плодът е кутийка.
Стъбло
Листа
Съцветие
Шпора
Видът е балкански ендемит. Разпространен е на територията на Гърция и България. В България популациите му са с локално разпространение. Среща в Стара планина, Средна гора, Родопи и Тунджанска хълмиста равнина.
Видът е широко разпространен в Европа и Азия: от Ирландия и Португалия до Сибир и Китай. В България се среща в Западна Стара планина, Софийски район, Витошки район, Пирин, Рила, Средна гора и Западни Родопи.
Калописиевият дланокоренник се среща в силно преовлажнени, мочурливи ливади и приизворни мочурища в низинния и нископланинския пояс. Видът е светлолюбив и се среща на места с алкална до неутрална почва.
Месесточервеният дланoкоренник се среща по влажни до мочурливи ливади. Почвата може да е алкална, също така и кисела. По индикаторите на Ellenberg, видът е взискателен към светлина (индикатор за светлина: 8/10), хигрофилен (индикатор за влага: 8/10) и се среща главно в места, бедни на хранителни вещества (индикатор за хранителни вещества: 2/10).
Основният сезон на цъфтеж е през май-юли. Размножава се със семена и се опрашва се от насекоми. Семената на вида са дребни, с недоразвит зародиш и имат способност за прелитане на значителни разстояния. Наблюдава се вегетативно развитие, като при ежегодното възобновяване от една грудка се развиват две нови (дъщерни) грудки.
Основният сезон на цъфтеж е от края на май до края на юни, а плодовете му узряват в края на август. Опрашителите на месесточервения дланoкоренник са медоносните пчели и земните пчели. Поради изключително малките му семена, вятърът е доминиращ в разпръскването на семена. Видът също така може да се размножава вегетативно, като създава дъщерни грудки.
Основна заплаха за вида е промяната на неговите местообитания, което води до ограничаване на разпространението на вида. Промяна на хидрологичния режим (засушаване на ливадите), коситба, която води до нарушаване на размножаването, паша на домашни животни и други фактори влошават състоянието на популациите на калописиевия дланокоренник.
Основни заплахи за вида са промяната в режима на земеползване и хидрологичният режим на находищата (засушаване на ливади). Използването на пестициди и торове, разораването на ливадите, превръщането им в интензивни пасища променят условията на средата, нарушавайки естествените местообитания на месесточервения дланокоренник.
Червена книга на Република България
Закон за биологичното разнообразие
Директива на Съвета №92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
Червена книга на Република България
Закон за биологичното разнообразие